Дневник. . . :: Пътуване в корема на звяра.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.11.2012 13:36 - Пътуване в корема на звяра.

Прочетен: 1808 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.11.2012 11:15

Стоейки на спирката, чакайки край-градския транспорт, виждам всякакви лица, одърпани, миризливи, на средна възраст, стари, млади, измъчени... Ето и автобуса пристига, естествено раздрънкан и жълт, всички се втурват изведнъж да се качат преследвайки скъсаните кожени седалки. Седнах, но отстъпих мястото си на възрастна жена с внучето си, станах и се хванах за пропитото с мръсотия желязо, допира бе неприятен и студен. До мен се намърда една баба, въпреки пространството, което имаше около нас тя се буташе, като теле в майка си, само и само за да може да си говори с другата клюкарка седнала на пропитата с мръсотия седалка - мръднах се. В този момент някъде отзад се чу шум наподобяващ отваряне на кен кока кола - забелязах с периферията си възрастен мъж отварящ бира, бира която се разля по пода, а човека гордо си пийваше и шляпаше с крака в разлятото. Освен останалите миризми вече смърдеше и на хмел и малц. Изведнъж от някъде започнаха да се чуват въртеливи ритми, “биещи” на Кондьо и оркестър Каменци, звукът идваше от към шофьора - прилоша ми... Продължавайки да се люшкаме в този звяр имах чувство, че всеки момент ще се разпадне, държейки се за мазното желязо и наблюдавайки човек с дълга и мазна коса забелязах как кашля, без да сложи ръка на уста, това не беше добре за хората пред него, когато част от секрета който изхвърча през устата му беше попаднал върху гърба на хората. Вече нямах търпение да сляза от този жълт гущер пълен с развалени отпадъци, които той бе погълнал, през цялото време се чувствах, като кристал попаднал сред пластмасови имитации...

Нагоре