Дневник. . . :: "Из трезвите мисли на миналото" - Любовта и някои от страните й.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.09.2012 11:30 - "Из трезвите мисли на миналото" - Любовта и някои от страните й.

Прочетен: 2132 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 06.09.2012 11:40

Понякога отваряме съзнанието си и разбираме, че любовта има край, че любовта изчезва... Че, любовта не винаги може да прости всичко, както и че понякога подхожда недоверчиво, което е съвсем нормално. Мисля си, че Любовта обича истината, но понякога се налага да лъже за да оцелее в нашата изкривена реалност. Разбрах, че тя не се сърди, а се обижда и то понякога много. Има време в което просто се възгордява... Осъзнах, че има изблици и то не само добри... Любовта е от обич, до омраза... тя е живот - винаги, когато я изпитваме знаем, че живеем и сме тук все още. Въпреки, че осъзнаваме и виждаме тези неща е много по-добре - когато има за кого да мислим, да лягаме да ставаме с мисълта за този човек... Нещата са доста по-красиви, а дните доста по цветни, чувстваме се доста по-силни и добри. Но, преди да стигнем до това прозрение и до тези моменти в които разбираме самата концепция (а, тя се предполага, че за всеки е различна) на това чувство - може би съдбата иска да срещнем няколко неподходящи личности, преди да намерим човека за себе си, и това е за да бъдем наясно със своята позиция и мисли, но дали, когато го срещнем ще можем да си отворим очите и да го познаем зависи само от нас самите... За съжаление има и случаи в които любовта ни кара да затваряме очите си, но съзнанието ни кара да ги отворим и да прогледнем... Има моменти в които е по-добре да се радваме на малкото истината, от колкото да се самозалъгваме, че сме щастливи с някого.