Те са близначки, коренно различни, хванали се ръка за ръка от самото сътворение на света. Една без друга те не могат да съществуват, но вечно са във война – умерена битка водеща се от както свят светува... погине ли едната не след дълго и другата ще я последва – останала сама...

Красиви лица, преплетени думи и заплетени слова, под маска очарователана – самата Лъжа, докосва те с нежност и доброта – изтръгва ти душата така с малка и почти неустетна болка, малко, по-малко, вадейки с упойка – разяждаща те, разлагаща те, докато на края не разбереш, че си се превърнал в парцалена кукла окачена на кол – да плаши враните, гаргите и други същества, зашивана множество пъти куклата палшило от най-различни шивачи. Закърпена с различни конци – изобразяващи всиките лъжи, изляти думи красиви – заблуждаващи и подвеждащи, но ето сега живота прекаран в измама те превърнал във визуално съвършенство – без свян, без душа – поредната пионка в голямата игра...

Грозна, грозновата, причиняваща тъга, със сбръчкано лице, носеща болка и свиваща сърца, това е тя – облечена в черна рокля - приличаща на смърта, стара колкото света, сломила хиляди, милиони, разбила множество легиони които търсеха я – представяйки си я... очарователна, красива, нежна, добра, обичаща, любяща, но не - тя е обгърната в тъмнина, въпреки че в себе си носи светлина, прозрение, яснота, въпреки че вдига всичи бариери, показва грешките, сваля маските на парцалените плашила и показва тяханата същност – изгубена душа, това е тя наречена – Истина... грозната, уморяваща, разбиваща истина...

Малцина са тези, които избират трънливия път който ще извървят с грозноватата сестра... малко са тези, които могат да се помирят и да не се изкушат от красивата и елегнатна близначка...

Парадокс!

(Красивата сестра – оставаш без душа! Грозноватата сестра – чист си за себе си и за света! )

Избора правиш ти!