Да бъдеш себе си, да си истински, да живееш живота си! Да си жив, каквото и да означава това! За къде си тръгнал? Какво чувстваш? Къде се намираш? Въпроси... Да ОБИЧАШ, да усещаш любовта, във вените да ти е. Да ти липсва всеки ден, да плачеш, да си самотен, да имаш нужда от нещо, което си имал, а сега го нямаш?! Празнината, тази същата кухина вътре в теб самия... Нима не може да се запълни? Какво се опитваш да кажеш или пък покажеш? Да нямаш това, което искаш, да оцениш какво си загубил, можеш ли?! Докажи се, покажи се, разкрий се до край, но за какво... Заслужава ли си? Дръж се, стегни се, протегни ръце. Пребори се, бъди мъж – показал, доказал, дал всичко, което може... Не се изчерпвай, зареди се... Мислиш, размисляш – днес го приемаш, а утре ... НЕ! Боли те, нали? Пожара е голям, но наистина сам! Грешки... една след друга... Любовта!!! Плачеш ли, кажи – нощем, докато си в леглото си, плачеш ли? Не, не проронваш и една сълза, но вътре в себе си, си развалина. Допускаш ли някой до теб, самия? НЕ? Глупости, та нали си силен... Да, но НЕ... Какво се случи? Къде е тя, сега??? Не знаеш, нали? Искаш, но не... Кой въобще си ти по дяволите? Не мога да те позная – беше ли такъв преди? Не, не беше! Та живота, какво ли е без нея, ЛЮБОВТА? Яма! Там ли е още? Стои ли си? Може би ще питаш кое? Празнотата, дупката, тази същата кухина приятелю! Там е да, личи ти – но поне усещаш, че си жив... Да, жив си макар да те боли!!! И всичко заради какво? Една целувка до една църква...